Това е свойството, на което обикновено се приписва появата на влага, а впоследствие и на мухъл и плесени по външните стени. Всъщност причината е в тяхната недостатъчна топлоизолационна способност и кондензацията на съдържащите се във въздуха водни пари по студената им вътрешна повърхност. Това явление може лесно да се предвижда. При външна температура - 15оС и вътрешна + 20оС, кондензно оросяване върху неизолирана стена от бетонни блокчета с дебелина от 25cm ще се получи, когато относителната влажност на въздуха в помещението надхвърли 55% (нормалната за обитаване е между 50 и 70%). Ако същата стена е от тухли четворки ефектът ще настъпи при влажност над 65%, а за "YTONG" при над 85%.
Хигроскопичността има точна дефиниция. Това е способността на материалите да поглъщат и кондензират водни пари от въздуха. Тя се определя от наличието в тях на много фини пори (с радиус по-малък от 0.1 μm, т. нар. хигроскопични пори). При "YTONG" количеството на тези пори не надхвърля 4% от общия му обем. Максималното количество вода, което той може да поеме по хигроскопичен път и то при 100% относителна влажност на въздуха не надхвърля 8% от масата му. Тази стойност е заложена и в европейската продуктова норма за блокчета от автоклавен клетъчен бетон (EN 771-4), която е приета и като български държавен стандарт. За сравнение равновесната хигроскопична влажност на сухата дървесина е между 12 и 15% от масата u. При изпитвания през 2000 г. на необработен и незащитен автоклавен клетъчен бетон, оставен на открито под навес от 1991 г., бе установена равновесна влажност по-малка от 3% от масата му. Ограничената хигроскопичност, съчетана с добра паропропускливост (както например при традиционните варови мазилки), е полезно свойство за зидарските материали. Тя помага по естествен път да се оптимизира влажността на въздуха в помещенията, без да се получава неблагоприятно влагонатрупване в зидовете.
